На снимката: корабът “Старлайнър по време на пътешествието му към Флорида

На фотографията: корабът “Старлайнър ” по време на пътешествието му към Флорида след първата галактическа задача. Photo credit: Boeing

. На 31-ви май очите на хиляди фенове бяха вперени в екраните, очаквайки да видят по какъв начин първият пилотиран галактически транспортен съд “Крю Драгън ” прави съединяване с Международната галактическа станция. За мнозина от нас тази панорама изглеждаше невероятна. Не че съществуваше някакво подозрение, че след края на совалките Съединени американски щати няма да съумеят да възобновят пилотираната си космонавтика. Но не с този транспортен съд трябваше да се случи това. 

Почти никой сериозен специалист не вярваше, че СпейсЕкс ще успее да победи Боинг в съревнованието за изпращането на човек в космоса на борда на частен галактически транспортен съд. Допреди няколко години Боинг се считаха за златния стандарт в космонавтиката – знаеше се, че работят скъпо, само че качествено. Малцина знаят, че Международната галактическа станция е издигната съвсем напълно от Боинг. Военната совалка на Съединени американски щати, която бе изстреляна по-рано през месец май, е също конструирана от Боинг. Кой би се усъмнил, че не боинговият “Старлайнър ” пръв ще почне да извозва хора в космоса след ерата на совалките? 

Но след галактическата задача на “Старлайнър ” през декември стана ясно, че са пропуснати съществени стъпки от предполетната тестова стратегия. След несполучливо съединяване с МКС и съвсем чудодейно избавяне на кораба по време на кацането, през днешния ден Боинг се намира в същата позиция, в каквато беше преди тъкмо една година. Компанията би трябвало още веднъж да повтори безпилотната задача на “Старлайнър ” през ноември, като този път скачването следва да е сполучливо. Едва в случай че всичко мине наред, ще има и пилотирана експедиция, планувана авансово за пролетта на 2021 година

Истината е, че даже аз, който от години проследявам галактическите полети, считах, че Боинг ще са първите, изстреляли човек в орбита. Аргументите в поддръжка на това бяха солидни. Компанията разполагаше със приключена ракета “Атлас 5 ”, която, въпреки и с издигнати в Русия мотори “РД-180 ”, се смята за най-надеждната ракета-носител в света без нито един неуспех. СпейсЕкс занапред трябваше да пригодят ракетата си “Фолкън 9 ” съгласно условията на НАСА за пилотирано узаконяване и по-късно да проведат 7 поредни сполучливи полета – бюрократично безумство, само че наложено в името на сигурността. Боинг единствено трябваше да изготвят галактическата капсула “Старлайнър ” – нищо повече.

В началото на съревнованието сред СпейсЕкс и Боинг, написа анализаторът Крисчън Дейвънпорт за Уошингтън Поуст, съвсем никой не вземаше насериозно компанията на Илон Мъск. Бившата заместник-администраторка на НАСА Лори Гарвър си спомня: “Един деец в галактическата промишленост ми сподели: ‘Знаеш доста добре, че техните ракети се сглобяват с гумени ленти и уплътняващ восък. Това не е действително. Никога няма да полетят’. ”

През 2014 г. имаше сериозен натиск НАСА да връчи средствата за разработка на нов галактически транспортен съд единствено на Боинг, само че не и на СпейсЕкс. Днес може единствено да сме признателни, че организацията не се е поддала на тези внушения. Ако това се беше случило, американските астронавти и до момента нямаше да имат друга опция, с изключение на да се возят на съветските кораби “Союз ” – най-малко до 2021 г.

Бих могъл да кажа, че напълно до края на предходната година не можехме да предположим коя от двете компании ще завоюва съревнованието. Създаването на нов пилотиран галактически транспортен съд е сложна задача – правилно, че през днешния ден разполагаме с съвременни компютри и може да се позовем на опита на ранните конструктори. Но законите на физиката си остават същите. Истината е, че СпейсЕкс и Боинг се сблъскаха с аналогични компликации. Както “Старлайнър ”, по този начин и “Крю Драгън ” се провалиха при комплексните тествания – през 2018 година нова капсула на “Старлайнър ” претърпя теч на горивните системи, до момента в който върнатата от първата галактическа задача капсула на “Крю Драгън ” експлодира през 2019 година след наземен тест. И двете компании срещнаха усложнения при създаването на спускаемите системи и парашутите. 

Как тогава се случи падението на Боинг? Арогантността на компанията през миналите години бе потресаваща. През 2016 година изпълнителният шеф оповести в обществените мрежи, че е уверен, че първият човек, който ще стъпи на Марс, ще излети с ракета на Боинг (в отговор на което Мъск отвърна: “Направи го ”). Две години по-късно се появиха сведения, че е допустимо Боинг да стои зад черна пиар акция против СпейсЕкс. Разбира се, през днешния ден ситуацията е по-различно. Можеш да вярваш единствено на тази компания, която е потвърдила, че е в положение да изпраща хора в космоса – и тя не е Боинг. 

Но арогантността от страна на Боинг не е единственият фактор. Нека да припомня и мрънкането, че средствата, които компанията получава за “Старлайнър ”, са незадоволителни. Даже има сведения, че компанията е заплашила НАСА, че в случай че не получи още пари, тя ще приключи едностранно контракта и ще престане да строи галактическия транспортен съд. С други думи Боинг замязя на разлигавено дете, който се оплакваше, че не му дават захарни петлета. Лошото е, че организацията клякаше на настояванията. 

Да не забравяме и за двойния стандарт, който НАСА неведнъж демонстрираше по отношение на двете съревноваващи се компании. Помните ли рецензията на админа Джим Брайденстайн по адрес на Мъск, че не е толкоз концентриран върху “Крю Драгън ” и че работата по кораба напредва прекомерно постепенно? Защо Брайденстайн не насочи същата рецензия към Боинг, защото забавянията са присъщи и за тази компания? Не че Брайденстайн постоянно е бил по този начин неправдив – при започване на предходната година той подлагаше на критика ракетата “Спейс Лонч Систъм ” и намекваше, че в случай че тя продължава да търпи отлагания, човек може да стъпи на Луната и без нея. Е, по-късно престана да подлага на критика. Явно някой е бил неудовлетворен от това… Както и да е, туй е бял дерт. По-сериозен е фактът, че НАСА незабавно провежда проверка на работната просвета на СпейсЕкс след изпушената от Мъск цигара марихуана в ефир, а след злополуките на самолетите 737 Макс, същата проверка не бе осъществена на Боинг. 

Не е чудно тогава за какво падението на Боинг бе толкоз епично. Да клякаш пред настояванията на който и да е, колкото и да са неразумни, да му прощаваш грешките, без значение какви са – това подсигурява, че работният развой няма да е първокласен. И резултатът е изтъкнат. През ноември “Старлайнър ” излетя за пръв път на атмосферна задача за тест на спешните системи, след което, по време на кацането, един от парашутите на кораба не се разтвори. Следполетният разбор сподели, че не е бил прегънат вярно. А през декември, по време на дебютната галактическа експедиция, програмният код се оказа цялостен с бъгове и освен това, само че беше установено, че Боинг са  претупали тестовата стратегия и не създали цялостна симулация на мисията от начало до край. 

Мнозина биха попитали – добре де, СпейсЕкс идеални ли са? Не гърмят ли непрекъснато ракетите на Илон Мъск? Да, явно е, че Мъск също търпи провали. Само че това се случва в хода на итеративния метод на разработка на ракети и кораби, при които грешките се изпитват и отстраняват по време на изпитателни полети – т.е. неуспехът е само стъпка към триумфа. Резултатът от този метод е, че технологията в един миг се стабилизира. Ракетите “Фолкън 9 ” не са търпяли повреда по време на наземно тестване от 2016 година насам, а по време на полет – от 2015 година насам. Мъск ясно изяви желание за разговор с НАСА и всички конструктивни дефекти на “Фолкън 9 ” и “Крю Драгън ” бяха поправени. Нещо повече – трите безпилотни полета на кораба приключиха с безапелационен триумф. Мислите ли, че НАСА би поверила астронавтите си на “Крю Драгън ”, в случай че организацията нямаше доверие на Мъск? 

Да, “Старшип ” към момента аварира постоянно, само че това е прекомерно нов план, който няма нищо общо с пилотираната стратегия на НАСА. Освен това е видно, че с всяка последваща итерация на “Старшип ” програмата напредва от ден на ден и повече. Така да вземем за пример “Старшип SN4 ” мина през пет сполучливи цикъла на запалвания на ракетния мотор преди да се взриви, до момента в който предходните прототипи гърмяха скоро след пълненето им с течен азот. 

За страдание не виждам признаци, че качеството на работа на Боинг е започнало да се усъвършенства. Голямата лунна ракета “Спейс Лонч Систъм ” продължава да търпи отлагания заради механически аргументи, а “Старлайнър ” още няма нито един изцяло сполучлив полет. Но чакайте, има и още нещо – повредите на СпейсЕкс са поради изпитанията на новите системи, чиито недостатъци са към момента незнайни. Тези на “Старлайнър ” настъпват поради небрежност. Как по този начин Боинг въобще позволяват парашутите да не бъдат сгънати вярно? Защо програмният код не е тестван подробно преди изстрелването? 

Разликата е голяма – и в този ред на мисли не е чудно, че СпейсЕкс завоюваха конкуренцията с Боинг. 

Боинг просто не заслужиха успеха да е тяхна.